Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов

Сборникът “Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов” събира текстове от едноименната конференция, проведена на 28, 29, 30 ноември 2012 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Този научен форум беше иницииран и организиран от направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН и катедра Теория и история на литературата в СУ. Конкретният повод на събитието беше кръглата (седемдесет) годишнина на Радосвет Коларов. Целта беше литературоведското му дело да бъде осмислено през концептуалните и тематични връзки с делото на други две ключови за българското литературознание фигури – Мирослав Янакиев и Никола Георгиев. Нарекохме „невидима” създадената от тримата школа, защото тя се различава от традиционните школи, които имат свои манифести, тезиси, пространствени центрове. В същото време тяхната школа, свободна от всякакви белези на институционалност, е повече от видима. Ако има нещо устойчиво в българското литературознание от 40-50 години насам, то е именно в неотслабващото позоваване на техните идеи, теоретични построения и конкретни анализи. И това важи в еднаква степен за различни като поколение литературоведи – от тези, които са най-близо, до тези, които са най-далече от мисленето на тримата за литературата. Разбира се, под „мислене на тримата” съвсем не се има предвид, че те мислят еднакво. Обратното, една от съществените посоки на конференцията беше вглеждането в точките, където най-остро личат различията помежду им, без да се подценяват и точките на единомислие. Изборът на заглавие най-напред на конференцията, след което и на този сборник, беше мотивиран от факта, че не съществува определение или описание на литературата, което да не е обречено на непълнота и което да не може да бъде оспорено. От друга страна, обаче, те тримата – Мирослав Янакиев, Никола Георгиев и Радосвет Коларов – са успявали през годините да улавят своя изплъзващ се предмет до възможния предел, до който това може да бъде постигнато. Този сборник е възможност съвременното българско литературознание да направи важна крачка към самоопознаването и самоосъзнаването си. От съставителите