Следователят Агаин: Часова разлика

Преди двадесетина години съдбата ме срещна с изключително интересен човек. Запознахме се в самолета и за час и половина, колкото е полетът от Виена до София, успяхме да открием поне десетина общи приятели. Продължихме да се виждаме покрай тях. С времето, той започна да ми разказва някои интересни случаи от своята практика като криминален инспектор. Не го правеше самоцелно. Избираше историята по някакъв повод от съвремието и с нея илюстрираше становището си. Говореше спокойно, леко приглушено, акцентираше върху най-важното, не се впускаше в излишни подробности. Никога не споменаваше имена. Без съмнение, притежаваше писателски талант.

Всъщност, необичайният ми познат по нищо не приличаше на класическото ченге. Ненавиждаше оръжията, отвращаваше се от насилието, проявяваше отчайваща аполитичност. Ценеше високо дребните неща - изгрева на слънцето, бутилка изстудено бяло вино, хубава пурета. Обожаваше всички жени. Почина внезапно, в дъждовен ден; погребахме го скромно. Тогава реших да напиша историите му, така, както съм ги запомнил. Навярно допускам доста фактически грешки. Моля читателят да ми прости!