Лечебните свойства на тамяна

Бактерицидното действие на парите на ароматните вещества, които използвали адептите на всички религиозни култове, е доказано неопровержимо от науката. Няма нито едно голямо фармацевтично съчинение от миналите векове, в което да не се споменава за тамяна като лекарство.

Римският лекар, философ и хирург от гръцки произход Гален през 129-200 г. в трудовете си за лекарствата приписва на тамяна очистващо действие; тази информация вероятно е дошла от Диоскорид (който също е древноримски лекар от гръцки произход), примерно около 40-70-те години на 1 век; тя има отношение и към натурофилософските трудове на Аристотел (древногръцки философ, един от гениите на Античността, наречен “бащата на науката”, от 4 век пр.н.е).

За това, че тамянът бил широко използван в античните времена, свидетелства рецептата на прочутата противоотрова на Митридат Евпатор – цар на Понт, град, който се намирал в североизточната част на Мала Азия; М. Евпатор е известен с трите Митридатови войни срещу Сула, Лукул и Помпей в Римската империя; има една легенда, която разказва, че той знаел всичките езици на подчинените му 22 народа; рецептата на противоотровата била приготвена през 2 в. пр.н.е, от придворния лекар Кратевас, който написал петтомен билкарник, в който са описани растителните смоли. Митридат се страхувал да не го отровят и затова създал тази рецепта, която била противоотрова на всички познати по това време отрови. В рецептата се съдържат около 50 съставки, сред които е тамянът. Митридатовата смес била усъвършенствана от придворния лекар на Нерон Андромахус и от времето на Нерон започнали да я наричат териакът на Андромахус. Различни модификации на тази смес описва Авицена, благодарение на който териакът влязъл във фармацевтиката на Европа и Азия и се запазил там почти до 19 век. С времето съставките в рецептата се редуцирали до пет, но нито веднъж тамянът не бил изключван.

Много търсачи на панацея за здравето - от философа и учения Алберт Велики (от 13 век, който за пръв път отделил арсена в чист вид) и прочутия алхимик и лекар Парацелс, който имал немско-швейцарски произход (15-16 век), до по-късните времена, отделяли в своите произведения голямо внимание на тамяна.

В дидактическата си поема “За свойствата на билките” Одо от Мен - учен, лекар и поет от 11 в., пише: “Само с аромата си той (тамянът) укрепва силата на паметта. Ако се съчетаят ориган с тамян, се получава смес, която прогонва чрез слюнката вредоносната влага в главата...”

Персийският лекар Ибн Сина – Авицена, съветвал да се употребява тамян за оздравяване на въдуха. Но предупреждавал, че в големи количества той може да предизвика главоболие, особено при хора с гореща природа.

През 15 век големият арменски лекар, естествоизпитател, главен хирург и окултист в двора на султана и личен лекар на Мехмед Завоевателя (седмия султан в Османската империя) - Амирдовлат Амасиаци, в един от трактатите си пише за тамяна: “Той укрепва ума и лекува забравянето, спира кръвотечението от носа, лекува наранявания в очите, помага при рак....”

През следващите векове лекарите препоръчвали вътрешно прах от тамян като тонизиращо средство или смесен с жълтък при катари на дихателните пътища.

Вдишването на дима, който се отделя при горенето на тамяна, лекарите препоръчвали при простуда; смес от тамян и слюнка препоръчвали срещу ухапвания от отровни насекоми.

Опушване със смес от тамян и дървесна смола, вероятно борова, помагало за растежа на косите при оплешивяване. За очистването на гнилостните явления във въздуха тамянът бил незаменим; хората смятали, че червеникавият тамян има по-силни очистващи свойства.

В православните манастири пиели водна настойка с тамян за укрепване на здравето, тъй като тамянът подобрява качеството на водата. Няма съмнение, че той има бактерицидни свойства.

Науката доказа, че тамянът действа на организма противовъзпалително, противоастматично, отхрачващо, омекотяващо, обезболяващо, противоартритно, противогъбично, антибактериално, потогонно и пикочогонно; той помага при нарушения в съсирването на кръвта, успокоява, релаксира мускулите.

Екстракти от смолата Boswellia serrata са ефективни в лечението на някои кожни болести.

Тамянът намалява нивото на холестерина и защитава черния дроб, ефективно премахва болките и възпаленията в ставите, действа благоприятно на психоемоционалната система, нормализира съня и отстранява безсънието, ефективен е при депресии и психични разстройства, премахва нервното изтощение. Заради релаксационните си свойства тамянът често се използва за общо отпускане на организма; той е мощен белодробен антисептик, който ефективно и комплектсно лекува дихателната система, насищайки тъканите с кислород. В по-стари времена тамянът бил използван в лечението на сифилис, ревматизъм, инфекции на пикочнополовата система, нарушения на стомашночревния тракт и пр. Използвали го и при обилна менструация, възпаления на пикочния мехур; сексолозите го препоръчвали за усилване на оргазма.

Тамянът помага на съединителната тъкан в организма да заздравее чрез поддържането на циркулацията на кръвта в тялото.

Според учени от университета “Джон Хопкинс” и Еврейския университет в Йерусалим в дима на тамяна се съдържа incensole acetat , който има антидепресивно действие.

Тамянът се използва като съставка в препарати срещу запек, следствие от жлъчна недостатъчност.

Тамянът съдържа дървесна смола (камед), ефирно масло – смес от терпени, дитерпени и др., горчиви вещества, минерали, фитохранителни съставки, които действат върху системата на клетъчните хормони – айказаноидите, и потискат онези от тях, които участват във възпалителния процес, който се характеризира с болка, оток, зачервяване, затопляне; тези симптоми се задействат от специални вещества, наречени хормони на възпалението. Тамянът действа болкоуспокояващо на възпалението без странични ефекти, особено при ревматизъм, ревматодоиден артрит, болестта на Крон (болестта се проявява с язвени образувания в храносмилателния канал), възпаление на простатата, остеопороза, язвен колит. Успехът на тамяна в облекчаването на симптомите на артрита е обусловен от способността му да забавя разпадането на съединителната тъкан. Има данни, че той предпазва от сърдечно-съдови заболявания.

Тамянът съдържа уникалната босвелиева киселина, която има силно противовъзпалително действие; тя блокира активността на увредените тъкани и подобрява кръвоснабдяването на ставите; това води до повишаване на подвижността им. Тази киселина намалява съдържанието на химическите вещества, които участват във възпалителните процеси, което води до намаляване симптомите на възпалението.

Експерти препоръчват да се приемат около 400 мг тамян три пъти на ден при артрити, астма и автоимунни симптоми.

Лечебните свойства на тамяна го правят популярен в целия свят.

Аюрведа го използва, за да спре възпаленията и за дезинфекция на рани.