История на Министерството на народното просвещение (1878-1944)

В опитите си да открие своя модерен "имидж" за ХХI век България се нуждае от историческото познание за корените на националния демократичен процес. Съответно и Историята на българското образование днес трябва специално да изследва процеса на движение на България към европейския идеал за демокрация от управляващите субекти и в частност - от просветната политика на националните правителства. Управленската култура на министрите на народното просвещение и влиянието на техните личности като източник на властта в системата на министерството на народното просвещение могат да бъдат показателни както за историческите процеси на създаване и натрупване в образованието, така и за присъединяването на новоосвободената нация към демократическите ценности на Европа. В крайна сметка именно от целесъобразността и ефективността на управленските решения и действия на всеки министър зависи заимстването и приемствеността в просветната политика, която е цел и на ръководните политически субекти, и на държавните институции.

Историята на българската образователна политика отдавна се изследва от ерудирани учени, които избират различни методологии и прилагат разнообразни научни методи. Първоначален тласък за целенасочени проучвания на народната просвета дава Константин Иречек, а решаващи са резултатите от програмата за изследване развитието на учебното дело в България, разработена през 1890 г. от д-р Иван Д. Шишманов...