Игор Стравински

Това е книга, за която заинтересованите културни среди у нас говореха още когато беше издадена във Франция през 1982 година. Нейната поява на български може би е закъсняло събитие в българския музикален контекст както във възприемането и разкриването на личността и твор¬чеството на Андре Букурещпиев като композитор и писател, роден в София, прекарал живота си в Париж от 1948 до смъртта си (1997), така и поради ролята на тази монография като най-значителния труд за Стравински във Франция през последните десетилетия на XX век, признат за достоверен източник на информация сред многобройните трудове в Европа, Америка и света, публикувани след нея.

Безспорна заслуга на Букурещлиев в монографията, написана десет години след смъртта на Стравински в разгара на студената война, разделила света на два лагера, е намирането на мярката между представянето на композитора като универсален музикант, прекарал живота си в Швейцария, Франция и САЩ, и дълбоко руския дух, намиращ проявление във всичко, до което Стравински се докосва.

След книгата на Букурещлиев, Стравински без съмнение може да се нарече един от водещите творци на XX век, избран да проправи нови пътища, чиято значимост и плодове отвориха много врати за следващите поколения музиканти и от Изток, и от Запад.