Писането на тази книга беше едно странно пътуване през мостове между различни култури.

Заглавието е метафора на хибридното, интелектуално и антизрелищно британско игрално кино от края на 20. век с афинитет към егалитаризма, минимализма на „малката форма“, архетипната образност и хедонизма. В него триумфира експанзивната младежка контракултура с присъщата си непоносимост към авторитети, власт и клишета. Трансформацията на традициите е проследена в контекста на нестабилността на национално-специфичното в светлината на историческата ретроспектива и кризата на идентичността в глобализиращия се свят.

Все сериозни неща, но надявам се написаното за тях да разсмива, да предизвиква тъга в наслажде-нието и да извлича светлина от сянката. Защото тези филми са музикално красиви, декадентски, интровертни, меланхолични и все пак свободни от затвора на плътта. Всеки от тях може да се сравни с неотразимо пътешествие в „енорията на духа“ - енигматична и дори мистична територия, запазена за хора с „Разум и чувства“, филми за всички онези, които отхвърлят „Гордост и предразсъдъци“, обичат да съзерцават „Брулени хълмове“, да предприемат авантюристично „Пътуване към Индия“ или да поемат по „Пътят към звездите“ в търсене на „Страната на чудесата“. Те са мечтателите с „Големите надежди“, познаващи „Самотата на бегача на дълги разстояния“, които не страдат от „Загубата на сексуална невинност“, нямат срамни „Тайни и лъжи“, не се боят да бъдат „Голи“ в „Градината“, защото знаят, че не всичко в живота е „Хляб и рози“, а в косите им вее „Вятърът в ечемичените ниви“. Бритфилмите направо влизат „Под кожата“ и нищо че показват „Мръсни хубави неща“, въвличат с лекота зрителя в „Ангелски разговори“, пленяващи неговата интуиция и въображение. В никоя друга кинематография няма толкова гореща „любовна история“ между Господарката на думите (литературата) и Господаря на образите (киното). От това се ражда нова поетика, белязана от изкуството на трансформизма. Тя е подвластна на алтернативния канон, който конфронтира традиционните ценности и преекспонира насилието, стила и сексуалността.

Един голям български писател беше казал, че четящият човек е красив.

Тази книга е за всички, които обичат да гледат кино и могат да виждат не само гората, но и дърветата. Затова бих добавила, че „виждащият“ човек също е красив...