Тази книга, която се опира изцяло и дискутира повдигнати или неповдигнати от Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство въпроси, е основана на респект към това постигнато международно съгласие. В нея текстът на конвенцията се приема като вече съществуваща даденост, изразяваща волята на различните страни по света, вследствие на която се оказва възможно прилагането на определени културни политики, както и паралелното развитие на теоретичната рефлексия. Основен „герой“ на следващото повествувание е конвенцията – нейната история до 2012, как тя започва да се прилага в България, дискусията върху проблеми, които повдига. И тъй като изложението е тясно свързано с текста на този международен документ, честото, а в някои случаи нееднократно опиране на текстове от конвенцията е неизбежно.

Структурата на книгата е мозаична.

В първата й част се проследява накратко (пред)историята на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство и се говори за първите крачки, предприети от България по прилагането й. Разказът е за период, в който българските административни власти в областта на културата работят в тясно сътрудничество с експертите по нематериално културно наследство, които активно дискутират и предлагат конкретни формули за приложението на конвенцията в страната. Това плодотворно сътрудничество, включващо и носителите чрез участието на българските читалища, дава добри плодове, като нарежда България сред най-активните страни в опазването на нематериалното културно наследство. Авторката, бидейки пряк участник в тези процеси, изхожда от неразчленимата позиция на експерт/изследовател.

Във втората част се дискутират някои проблеми, свързани с нематериалното културно наследство. Списъкът съвсем не е изчерпателен, а в целостта си тази част не е мислена като монографично изследване. Някои от включените тук текстове са печатани като статии в хода на времето по един или друг повод в различни издания.

Изданието е двуезично - на български и английски език.