Игра и забава

Джеймс Солтър е живата легенда на американската литература, един от най-уважаваните писатели, смятан за „златния стандарт“ в белетристиката отвъд океана.Известен е с безупречния си изчистен стил, посочван като еталон от Греъм Грийн, Сюзан Зонтаг, Сол Белоу. Носителят на Пулицърова награда Ричард Форд стига дотам да твърди: „За читателите на белетристика е аксиома, че Джеймс Солтър пише американски изречения по-добре от всеки друг.”

Роден е през 1925 г. в Ню Йорк и днес влага в книгите си 89-годишна мъдрост.Завършил е военната академия „Уест Пойнт“, ас от авиацията, сражавал се в Корейската война.Оцелява като по чудо в самолетна катастрофа: машината се разбива, а той „се приземява“ на едно дърво. Веднага след Корейската война заменя бойните полети със самотните дни на писателя. Съученик е на Джак Керуак, пръв приятел на Робърт Редфорд, на когото е посветен романът му „Солови лица“, първоначално сценарий за филм. Пише малко, издава рядко, говори още по-рядко. На 50 години става алпинист. От 2000 г. е член на Американската академия за изкуства и изящна словесност.

За този роман важи правилото на студената вода - за да го усетиш, трябва да се гмурнеш в него. Тук няма шеметно действие, което да те завърти във вихрушката си, няма резки сюжетни обрати, няма цял легион герои с имена, които трудно ще запомниш.

Има чувства, чувственост, еротика, любов, обреченост, осветени така, че прогарят като с мощна лупа хартията.

Трима души поемат на дълго пътешествие из провинциална Франция, за да открият географията на страстта. Младият американец Филип Дийн, загърбил нехайно щедрите дарове на доброто обществено положение, на престижния университет и обезпечеността, се отбива без пари и планове, уж за няколко дни в Отюн край Дижон, при приятеля си - и той американец, а остава няколко месеца. Влюбва се в деветнайсетгодишната французойка Ан-Мари и с хищническата самоувереност на младостта я отнема от друг.

През това време приятелят му само наблюдава отстрани - и мечтае, ревнува, завижда, фантазира, дописва този огнен рай на чувственото, като нахлува в него чрез въображението си, воайорски, и ни потапя в разказа за превърнатата в поезия плът, за свят, който ни похлупва със стотиците неосъществени блянове и потиснати фантазии. Изправя ни пред въпроса - ще измине ли похотта, сластта дългия път до любовта? В "Игра и забава" това не става. Но в живота понякога се случва. Нали?