Игра със смъртта - По острието на бръснача

В последните години на моя тогава все още младежки живот, които предшестват събитията - предмет на моето повествование, аз бях срещал многократно смъртта и бях я намразил до смърт!... И не моята собствена смърт - професионално предопределена и, несъмнено, всеки Божи ден възможна, не!... За нея нямах никакъв усет и не изпитвах страх. Може би това е характерно за младостта - безсмъртна и вярваща.

Аз бях намразил смъртта като решение на който и да е проблем -личен или обществен. Мразя я и досега с цялата си душа и завещавам тази моя омраза на всички хора, с които съм бил в досег през целия си дълголетен живот. Мразя смъртта не като предопределен край на всеки човек, на всяко живо същество. Напротив, аз очаквам края на своя живот почти като благословение, защото вярвам във Вселената на душите. Но аз мразя смъртта като съзнателно и преждевременно погубване на човешки живот от сатанинската воля на “двуноги същества без пера в изблик на безумна омраза към подобните им, но различни от тях.

Снимката е единствената на автора като затворник по времето на повествованието.