От мотивираност към произволност и обратно

Монографията е посветена на проблема за мотивираността и немотивираността (произволността) на лексикалните единици. В теоретичната част е разгледана същността на мотивираността като следствие от мотивацията и като качество на думата, което позволява да се осъзнае връзката между звученето и значението й. Определен е вътрешният мотив (наричан по традиция вътрешна форма), чрез който се осъществява мотивираността и който е част от лексикалното значение, разкриваща причината един обект да се назове точно по този начин.

Разгледани са три групи от думи: от детската реч, звукоподражателни думи и два вида собствени имена, за да се изследват проявите и функциите на вътрешния мотив.