Слънчо, грей!

Името и творческото дело на словашката писателка Мария Тополска е тясно свързано с България и българската култура. След завършване на учителския институт в Прешов, от 1929 до 1940 година тя е учителка в чехословашкото начално училище в с. Горна Митрополия, Плевенско. През 1940 г. се завръща в Словакия и се отдава на литературна дейност. След 1947 г. живее ту в Братислава, ту в София, където съпругът й е на работа в Чехословашкото посолство и в Чехословашкия културен център. Активно превежда от български. Превела е повече от шейсет книги от блългарски автори. Била е и редактор на сп. „Словачка”.

Първите й новели из живота на словаците в България са отпечатани през 1941 г., после излизат в книгата й „Окови на земята” /1944/. Втората й белетрестична книга е „Отровни години” /1949/.

Почва да пише и стихове за деца, излезли в книгите й „Преди лягане” /1960/, „Синьо небе – летен ден” /1970/, „Синьо-бял свят” /1974/, „Утринен свят” /1979/, „Златно лято” /1983/ и „Зелена за жабката” /1984/, избрани стихотворения.

Мария Тополска, със своите творби и многобройни художествени преводи от български заслужава нашата благодарност и обич.