Разоренията на македонските българи 1878-1903

Първият организиран въоръжен протест на българите в Македония против клаузите на Берлинския договор, който ги остави отново под османска власт и ги отдели политически от братята им в свободното българско Княжество, е Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. При потушаването на това въстание около 40 000 българи напускат родните си места и бягат в свободна България. Бежанските потоци от македонските области, останали под властта на султана, не престава и след това. Те се проявяват и Засилват след всяка революционна проява, след действия на чети, и особено силно -след всяко ново народно повдигане, каквито са и Малешевското (1895) и Горноджумайско-то (1902) въстание. Кулминацията на разорението на македонските българи, изразено чрез опожаряването и опустошаването на много селища и прогонването на нови десетки хиляди бежанци, които са принудени да оставят бащиния си край, за да спасят живота си и да потърсят убежище в свободната българска държава, настъпва при жестокото потушаване на Илинденско-Пре-ображенското въстание през лятото и есента на 1903 г., когато повече от 50 000 души македонски българи напускат изпепелените си родни домове и бягат в България като бежанци.

С много оригинални документи и други писмени извори книгата разкрива гоненията и разоренията на македонските българи под османска власт в периода 1878-1903 г., както и предизвиканите от тях големи бежански потоци към България