Парадигми на кинокомуникацията

В киното, за разлика от повечето изкуства, авторът обикновено не е един-единствен субект или субективно съзнание, в което се събира познатият му свят, за да бъде подложен на авторефлексия и отново изразен, посредством въображението и творчеството, вече като чувства, емоции, отношение, мнение, вяра в едно или в друго нещо. В киното тази диалектика на разпознаването и идентификацията на автора, на твореца и творчеството се успокоява в един консенсус, предположен от общата цел - филма, и дори от по-широките рамки на преживяването на онова характерно чувство за общност и за мисия (което обединява хората, работещи по един филм) в киното, а и в изкуството като цяло. Това, което се случва чрез филма, е обединяването на таланта, способностите и опита на различни хора в едно общо поле на възможностите. Множество съзнания в едно общо съзнание за/на филма.

Проблемът за мястото и ролята на автора в киното предизвиква поредица от логични въпроси и още повече отговори. Обективната действителност за всеки един човек (включително и за всеки зрител) и «обективната действителност» на филма са различни неща, включени в една обща игра на въображението, на фантазията..