Любовта единствена

Госпожица Д’Албрехт е петнайсетгодишна, господин Дьо Рамон няма възраст. Двамата се събират и разделят, и обичат, и мразят, и изживяват съвършената любов, преди той да я напусне завинаги, а тя да изгуби детето си и да се отдаде на самотно и аскетично съществуване. Лоранс Плазне разказва странната и покъртителна любовна история между благородната девойка и нейния учител с дълбок усет за тънкия психологически детайл, обръщайки се към най-неизследваните страни на най-романтичното човешко чувство. А изчистеният й, едновременно поетичен и точен език, сравняван с езика на Мадам Дьо Лафайет, е без еквивалент в съвременната европейска литература.

Романът „Любовта единствена” е веднага забелязан, високо оценен и удостоен с наградата „Шарл Омон” на Френската фондация (2005), а през 2012 г. получава и Наградата за литература на Европейския съюз (2012). Плазне е автор и на „Раната и жаждата” (2009) и „Диспропорцията на човека” (2010).

Този проект е финансиран с подкрепата на програма "Творческа Европа" на Европейската комисия.

This project has been funded with support from the Creative Europe Programme of the European Commission.