Принудителна гъвкавост и несигурност на заетостта

• Социологически анализ на качеството на труда в секторите строителство и сметосъбиране

• В условията на финансова и икономическа криза, започнала през 2008 г.,

качеството на труда като че ли отстъпва водещата си позиция в

европейския дневен ред с оглед на запазване на работните места, но

остава ключов елемент от европейския социален модел. Книгата представя

социологически анализ на данни, набрани в рамките на европейския

изследователски проект „WALQING – Качество на труда и живота при

новоразкритите работни места в Европа“. Анализът се ограничава до

изследването, проведено България, и се фокусира върху условията на

труд в сметосъбира­нето и строителството – сектори, често свързвани с

несигурност на заетостта, ниско заплащане, ниска квалификация на

работната ръка. Ключова е тезата, че в тези дейности на икономиката в

България доминира принудителната гъвкавост, която е основно в интерес

на работодателите. А принудителната гъвкавост води до динамичното

развитие на двойствен пазар на труда и на организация на труда, която

не може да компенсира негативните ефекти за работещите. Резултатите от

изследването са представени в три глави. В първата глава се анализира

въздействието на основни елементи на условията на труд – формата на

трудовата заетост, работното време и заплащането на труда – като

детерминанти на несигурност на работното място. Предмет на изследване

във втората глава са организацията на труда, на придобиването на

умения и на „гласа“ на работещите. В трета глава се засягат проблеми

при условията на труд на работещите бедни в сметосъбирането и

строителството. Работата ни по изследването на качеството на труда

показва, че то е проблематично в изследваните сектори. Важен фактор за

допълнителното му влошаване, който разглеждаме, е проявлението на

кризата. Натискът на свитите пазари върху заетостта е изключително

се­риозен, както показва ситуацията със строителството. Това води до

много по-малък обем дейности, а това е валидно не само за

разглежданите два сектора. Настоящият анализ представлява принос към

изследването на труда в България. Фокусът върху проблемните сектори на

нискоквалифицирания труд позволява да бъде дадено обяснение на

разликите между очакванията на политиките и на реалното състояние на

условията на труд в компаниите. Критичният анализ откроява механизмите

за принудителната гъвкавост и ограничената сигурност, за липсата на

механизми за автономия, за придобиване на умения, за слабия глас на

работещите – тези характеристики илюстрират значителна част от

заетостта в България. Този анализ е важен не само от гледна точка на

процесите в българското общество, но и от гледна точка на дебатите за

бъдещето на европейския социален модел.