Poemes traduits en francais par Athanase Vantchev de Thracy

АТАНАС ВАНЧЕВ ДЬО ТРАСИ е несъмнено един от най-големите съвременни френски поети. Роден на 3 януари 1940 г. в Хасково, България, този човек с огромна култура, говорещ няколко езика, в продължение на повече от 17 години учи в едни от най-престижните европейски университети, в които получава задълбочени познания в областта на световната поезия.

Атанас Ванчев дьо Траси е автор на 33 поетични сборника (в класически или свободен стих), които покриват почти всички прозодически спектри: епопеи, оди, сонети, буколики, идилии, балади, пасторали, елегии, рондо, еподи, сатири, химни, епиграми, епитафии и пр. Той публикува редица монографии, както и докторска дисертация на тема „Символика на светлината в поезията на Пол Верлен". Той е автор на едно изследване на български език, посветено на големия епикуреец Петроний, любимеца на Нерон, автора на Сатирикон, нари¬чан Arbiter elegantiarum, както и на магистърския труд„Поетика и метафизика в творчеството на Достоевски" (написан на руски език).

Изтъкнат познавач на античността, Атанас Ванчев дьо Траси е автор на голям брой статии върху гръцката и латинската поезия. По време на престоя си в Тунис публикува последователно три произведения, посветени на тунизийските пунически градове:„Монастир-Руспина - лицето на светлината", „Ел Джем-Тисдрус - годеницата на лазура" и „Мозайките от Тисдрус".

При многократните си пребивавания в Сирия, Турция, Ливан, Саудитска Арабия, Йордания, Ирак, Египет, Мароко, Тунис, Мавритания и Таджикистан той се запознава с исляма и в продължение на много години изучава историята на Ориента. От този период датира неговият забележителен превод на френски език на историческото съчинение на Мустафа Тлас „Зенобия, царица на Палмира".

Той посвещава двете си години, прекарани в Русия (1993-1994), изцяло на изучаването на руската поезия. За своето поетическо и преводаческо дело (той превежда цяла плеяда поети) Атанас Ванчев дьо Траси е удостоен с редица френски и международни литературни отличия, едно от които е Голямата международна награда за поезия Солензара. Той е лауреат на награди на Френската академия и на Френското министерство на външните работи, член на Европейската академия за наука, изкуство и литература, на Френския ПЕН-клуб, на Обществото на френските писатели, както и почетен доктор на Великотърновския университет. Негови стихотворения са преведени на много езици.