Българската военноетическа мисъл

„Сполука за автора е изследването на нравственото заедно с патриотичнотс възпитание, като чувството за дълг се поставя над личните интереси. Военните и гражданските добродетели се покриват, но се и различават. Честността, търпението и постоянството са необходими всекиму, но смелостта се проявява чрез храбростта, а „презрението към смъртта" означава готовност да загинеш за Отечеството. Ето това не всеки го можел някога, както и днес, и тук е нравственото превъзходство на героите."

Акад. Георги Марков, д.и.н.

„Трудът съдържа важни приноси с методологически характер. Приложеният концептуален модел е продуктивен при анализа на развитието на военноетическата мисъл у нас през разглеждания период като покрива следните основни аспекти: интелектуални влияния и генезис на идеите; вътрешна детерминация и динамика на развитие на военната етика; очертаване на историческата ситуация, конкретизирана чрез социалните фактори и действащата политика; практическа реализация на така произведеното знание и неговия трансфер чрез системата на учебници, в нормативната регулация и др."

Проф. Костадинка Симеонова, д.ф.н.

„Трудът е първият опит в българската научна литература да се направи онтологична характеристика на военноетичната мисъл, да се проследи генезисът й. Той е успешно приложение на науковедския инструментариум за разкриване зараждането на новата научна дисциплина - военната етика, съотношението на вътрешното (професионалното) самоуправление и държавното регулиране на функционирането и развитието й."

Проф. Искра Арсенова, д.ф.н.