Бягащият човек

"Бягащият човек" на Стивън Кинг – романът, предсказал небивалия бум на риалити предаванията и послужил за вдъхновение на безчет книги и филми, най-яркият пример за които е „Игрите на глада”.

С нов превод - от Адриан Лазаровски.

Новото издание включва и есето „Колко бе важно да бъда Бакман”, в което Стивън Кинг разказва за писателското си алтер его Ричард Бакман – псевдонима, под който написва някои от най-добрите си творби.

-----

Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които участници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари.

Бен Ричардс е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар са непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек” – най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал.

-----

Стивън Кинг публикува „Бягащият човек” през 1982 година под псевдонима Ричард Бакман (под същото име излизат и култовите романи „Дългата разходка”, „Гняв”, „Пътна мрежа”, „Проклятието”, „Отмъстителите” и „Огън”).

За разлика от повечето произведения на Кинг, които са издържани в жанра на свръхестествения ужас, „Бягащият човек” се родее с класически антиутопии като „Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли, „1984” на Джордж Оруел и „451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри.

изпрати мнениеМнения за книгата (29)

Подреди по:

---

докладвай 29. Rose the Hat vs Jack Torrance 13.02.2015

Ха-ха-ха... Значи една книга трябва да има вампири и чудовища, за да е интересна?! Не знаех! А пък толкова харесвам книгите на Кинг/Бакман без вампири и "Гняв" ми е една от любимите изобщо. Но явно аз съм нещо сбъркана...

И да се бил приложил диск с филма към книгата... О.о Абе хора, филма няма нищо, ама нищо общо с книгата. Бен Ричардс не е ченге обвинено несправедливо, той е безработен баща, който се опитва да спечели пари за жена си и болното си дете... Ама защо ги разправям тия? Прочетете книгата и после кажете дали все още искате диск с филма към нея!

И защо трябва да се говори за класа и силни книги? Кинг означава класа. Името Кинг е равно на стил. Защо пак говорим за тези неща?