Зверове в звънарната ми

На двайсетгодишна възраст Джералд Даръл постъпва на работа като гледач в зоопарка „Уипснейд”:

Разправят, че е голяма рядкост от дете, израсло с мечтата да кара влак, да излезе машинист. И ако това е вярно, излиза, че съм имал изключително голям късмет, тъй като още на двегодишна възраст взех твърдото и недвусмислено решение цял живот да се занимавам единствено с изучаването на животни. И нищо друго не можеше да ме заинтересува.

Сравнявайки собствените си наблюдения не с кого да е, а с древноримския автор на „Естествена история” Плиний Стари, за една година Даръл стига до заключения, които ще оформят целия му по-нататъшен живот:

Друго нещо, което ми стана съвсем ясно при престоя ми в „Уипснейд”, беше пълната несъстоятелност на теорията, че животните обичат и съответно се гледат по-добре в голяма клетка или кошара, отколкото в малка. „Зоологическите градини са хубаво нещо, стига да са като „Уипснейд”, чувах често да казват добронамерените, но невежи любители на животни, с които се срещах. За съжаление, подобно отношение към зоологическите градини и досега битува масово сред добронамерените, но по принцип невежи люде, в чиито приказки Майката природа е великодушна стара дама, а не онова, което е в действителност – зло, непрощаващо и ненаситно в своята алчност чудовище.

Трудно се спори с такива хора, които живеят в някаква своя еуфория и са убедени, че животното в зоологическата градина страда не по-малко от затворника в „Дартмор”, докато в естествената си среда животното обитава едва ли не райската градина, където леопардът лежи заедно с агнето, без то от първоначално другарче да се превърне в негова вечеря. Безсмислено е да им описваш какви непрестанни усилия са нужни, за да си набавя животното в дивата природа необходимата му ежедневно храна, какви нерви му коства да се крие постоянно от враговете си, каква битка води срещу болестите и паразитите, и че при някои видове смъртността сред ненавършилите шест месеца малки превишава петдесет процента. Е, да – съгласява се с твоите аргументи обърканият любител на животните – но за сметка на това пък са свободни. След което се налага да му обясниш, че всяко животно си има строго определена територия, в която властват три фактора: храна, вода и секс. Осигуриш ли му успешно и трите, пък било то и върху ограничена площ, животното с готовност ще остане там. Но хората са вманиачени на темата „свобода”, особено когато става дума за животните.