Душа на друг човек

...Съдът призова най-напред евреина и щом той се закле, че ще казва истината и само истината, настъпи лека суматоха, тъй като на въпроса как се именува и на какъв адрес живее, свидетелят заяви, че е италианец, производител и търговец на риганово масло, но също така е българин, че сега е Примо Тасо, но е бил Вълко Момчилов, Анжел Сангара, Велик Войнов, Арон Фатаро, Звезда Стоянова, Раймонд Пабладор, Елена Гинева, Ешуа Алтамирано, Драгана Драганова, Сара Ибаньес, Зелма Коен, Матилда Лезама, Рашел Бенвенисти... Съобщи, че през войната е пребивавал в село Манастър и в германския концентрационен лагер Аушвиц, и че доктор Менгеле може да потвърди думите му, както и каракачаните от билото на планината.

...Илко Соколаров щеше да каже нещо, за което в съда не го попитаха. Той се обърна към прокурора е въпрос дали смята, че само жертвите на холокоста заслужават възмездие? И преди да получи отговори натърти, че Орадур сюр глан и Лидице не са били еврейски поселища, но срещу техните разрушители текат съдебни процеси във Франция и в Чехо¬словакия. В България няма съд за палачите на манастърци, няма възмездие за три пъти гореното негово село, щеше да заяви Илко Соколаров и да приключи е горчиви думи, че спа¬сявайки евреите, Манастър се е опитал да спаси себе си...