Ман

Ман има три майки – едната я е родила, другата я е закърмила, третата я е отгледала. Последната ? намира съпруг – самотен виетнамски ресторантьор, който живее в Монреал. И ето че към любовта на Ман към трите ? майки се прибавя четвърта – любовта към храната и приготвянето ?. С времето нещата се променят, привързаността към съпруга ? отстъпва пред една пета любов, този път в най-истинския смисъл на думата. Написан с деликатното и силно перо на Ким Тхуи, „Ман“ е „вкусен“ роман, който читателят ще оцени заради езика, чувствеността и любовта към живота. „Ман“ означава „тази, която няма какво повече да желае“.

Първата ми майка, тази, която ме е заченала и родила, имала дупка в главата. Била съвсем млада, едва ли не момиченце – във Виетнам никоя жена не би посмяла да забременее, ако не носи халка на пръста си. Втората ми майка, тази, която ме открила в зеленчукова градина сред насажденията от бамя, имала дупка във вярата. Тя престанала да вярва в хората, и най-вече в приказките им. Усамотила се в сламена колиба, далеч от мощните ръкави на Меконг, и започнала да се моли на санскрит.

Третата ми майка, тази, която стана свидетел на първите ми стъпки, се превърна в Мама, моята Мама. В онази сутрин на нея ? се приискало отново да разтвори обятия и отворила капаците на прозорците в стаята си, които дотогава стояли затворени. Видяла ме отдалеч в топлата светлина и аз съм станала нейна дъщеря. Тя ме дари с нов живот, отглеждайки ме в анонимността на големия град, в дъното на училищен двор, където другите деца ми завиждаха, че майка ми е учителка и продавачка на захаросани банани.