Оранжевото е новото черно

С кариера, приятел и любящо семейство, Пайпър Кърман почти не помни безразсъдното момиче, доставило куфар с пари от наркотици преди десет години. Но миналото я догонва. Обвинена и осъдена на петнайсет месеца затвор възпитаничката на Смит Колидж сега е затворник номер 11187-424 – една от милионите, които изчезват „в заешката дупка” на американската наказателна система. От първото й голо претърсване до освобождаването й, Кърман се научава как да се придвижва из този странен свят със стриктни и деспотични правила за поведение. Среща жени на всякаква възраст, които я изненадват с малки жестове на щедрост, с мъдри слова или просто с това, че я приемат. Затрогваща, забавна и на моменти вбесяваща, историята на Кърман предлага необичаен поглед към живота на жените в затвора – защо са толкова много и какво им се случва, когато попаднат там.

„Харесах много тази книга. Това е история, богата на хумор, патос и изкупление. Онова, което не очаквах от тези мемоари, бяха привързаността, състраданието и дори уважението, което Пайпър Кърман демонстрира към всички онези жени, които среща, докато е била зад решетките. Никога няма да я забравя.”

Елизабет Гилбърт, авторка на „Яж, моли се и обичай”

„Невъзможно е да оставите тази книга, защото [Кърман] може да се окажете вие. Или най-добрата ви приятелка. Или дъщеря ви.”

„Лос Анджелис Таймс”