Мюсюлманската политика предлага интерпретация на ролята на политическата религии и на религиозните идентичности в съвременния свят. Проблемите, които анализира книгата, продължават да имат силен резонанс със съвременните световни събития - включително и на Балканите. През 1946 г. при проведеното преброяване в България, въпреки преживените сътресения на войната, принудителната и доброволна миграция и случаите на насилствено преминаване в друга вяра, над 13 процента от българското население се самоидентифицира като мюсюлманско. Мюсюлманите в Югоизточна Европа принадлежат към редица различни етнически групи, които говорят на около десет различни езика. Мюсюлманите в самата България са разделени на четири етнически групи, най-голямата от които е турската. И все пак, етническите и религиозни идентичности са нееднозначни. Не всички турци практикуват ислям, нито пък (само)наложената "мюсюлманска" идентичност непременно имплицира обща политическа или социална активност.

Трагедиите в Босна и Косово са знак за радикалното преобразуване на етническите и религиозни идентичности в посткомунистическите държави. Както обясняваме в тази книга, и както нашата талантлива преводачка Ина Мерджанова подчертава в една своя ра-бота, конфликтите на Балканите и в други региони не са причинени от многовековни религиозни и етнически антагонизми, независимо че подобни мистифицирани "обяснения" са неизменна част от повечето националистически интерпретации на историческите събития.

Книгата е за това, как да мислим за - и да демистифицираме -"мюсюлманската политика". Ние разглежда мюсюлманската политика не на равнището на абстракциите, а в нейните проявления в живота на мюсюлманите. Избягвайки сензационализма, ние изследваме разнообразието и съвременния ислямски опит, като очертаваме общи тенденции и обясняваме защо опциите в полза на монолитните политически подходи са ненадеждни.

Една от целите на МЮСЮЛМАНСКАТА ПОЛИТИКА е да покаже културното измерение на политическите действия.