Учителите на българите

Откъс:

Ние сме около 14 милиона народ, затова ще ни трябват 14 000 учители.

Тука Църхо отново попита:

- Тате, а кое е по-добро да поддържаш 14 000 войници или 14 000 учители?

- Зависи. Ако народът ти е застрашен от изтрепване, тогава ти трябват войници.

Църхо искаше да разбере съвсем друго нещо и каза:

- Ами че те държавите са винаги застрашени от войни! Значи ли това, че хората никога не трябва да се образоват?

Лъв нямаше отговор на този неочакван въпрос. Тогава Църхо каза с неочаквана решителност и твърдост на гласа:

- Само глупавият владетел държи хората си прости! Умният владетел ги обучава. И колкото е по-голяма заплахата за живота на хората в държавата, толкова по-голяма трябва да е грижата му те да са учени! По-слабият побеждава по-силния само с хитрост и знание!

Лъв и Страхота кимнаха одобрително.

Лъв обаче изтръпна, защото познаваше тази непоколебима решителност от баща си, кан Телериг. Той всъщност беше убеден, че характерът е съдбата на човека. Именно характерът на баща му го отдалечи до непримиримост от кан Кардама, а и двамата бяха велики мъже.

- Църхо, Страхота,... за големи дела трябват силни съюзници. Образоването на българите не може да стане срещу владетеля, а само с него! Владетелите също са хора и те, даже и да са най-разумните, се нуждаят от разяснение, от аргументация, от убеждение за ползите.