Ивановските стенописи и техните изследователи

През 1935 г. френският учен проф. Г. Мийе посещава Иваново заедно с българския си колега Н. Мавродинов. В едно интервю той съобщава, че там е видял уникален паметник на средновековната живопис и че първата част от името на дарителя на църквата е ЙОАН. 10 години по-късно Мавродинов пише, че втората част от името била умишлено заличена от злодейска ръка на друговерец, но следите от буквите показвали, че то било АЛЕКСАНДЪР. Твърдението му се възприема от историците и основаването на църквата се датира около 1340 г.

Една снимка, направена по време на посещението им, но впоследствие унищожена, показва, че второто име всъщност е било АСЕН, тоест живописта е била изпълнена 140 години по-рано от приетото. А на други снимки, направени в 1965 г. и 1985 г., се вижда ясно, че буквите не са били заличени от друговерец...

Тази книга разкрива кой и защо извърши това престъпление срещу българската история и култура.