Парадигми и доктрини в европейската политическа мисъл

"Парадигми и доктрини в европейската политическа мисъл" се състои от две относително самостоятелни, но дълбоко взаимосвързани части. Първата част условно може да се определи като "теория" на историята на политическите учения, втората - като историография на парадигмално-доктриналното развитие на европейското политологично познание.

Предприемането на настоящото изследване не е резултат на произволно хрумване или на стремежа да се напише "още една" "история" на политическата мисъл. То е израз на необходимостта от утвърждаването на нов подход при изследването и представянето на историята на политическите учения. В изследването се отхвърля господстващия традиционен "хронологичен" подход и то се осъществява на основата на прилагането на обоснования в неговата първа част парадигмално-доктринален подход, осигуряващ "нов поглед" към историческото, и даващ възможност да се разкрие вътрешната логика и динамиката на развитието на политическото знание.

Изследването си поставя две изследователски задачи: първа - да обоснове необходимостта от и да очертае същността и съдържанието на парадигмално-доктриналния подход; и втора - да покаже иновативността и евристичните възможности от неговото приложение в изследването на историята на политическото познание.

При изпълнението на втората задача то се ограничава в рамките на европейската политическа мисъл, не само защото България се намира в рамките на европейския културен и политически ареал, но преди всичко поради това, че европейската политическа мисъл предлага теоретичен и практически политически модел, който става господстващ в световен мащаб в последните няколко столетия и определя перспективите на развитието на политическото в обозримото бъдеще на човечеството...