Колоратурна симфония

Стара Загора - Градът на поетите, е доказал, че винаги може да извади от „ръкава си" още и още пренебрегвани творци, забравени хора на духа. В поезията след имената на Минчо Стоилов и Иван Парашкевов дойде времето за озвучаване името на Белин Мартинов (1945-2001)! Като поет. Като художник той се е извисил над всички рисувачи, работейки неистово, с хъс и талант. С невероятно рисуване Белин е надскочил наложената изолация и отстраненост. Това го е накарало да се усамоти. Но не и да престане да рисува. И да пише неща, които не могат да се показват, тъй като с думите нещата са по-страшни. Те са директни изстрели. "Къде си ти,/ мой дом, мой бряг/ за тъжни дни,/ без хляб,/ сред сняг/ и сред мъгли/ самотен дом -/ без лош надзор,/ без полицай,/ без прокурор? - из „Къде си ти?"

Подобни стихове не биха могли да излязат, нито да се покажат преди 10 ноември 1989-а, дори на приятели.

Неговият ръкопис „Колоратурна симфония" е наистина изваден от „чекмеджето". Приживе Белин не е имал публикации. Изливал е всичко на белия лист в един експресивен стил, на места наивистичен. Но винаги искрен. Метафорите му, притчовостта, езоповият език изпълват цялата стихосбирка.

Идеите на поета, макар и късно, свободно стигат до нас сега и със силата на сарказма и гнева отричат един отминал свят. Гражданската и художествена позиция на Белин Мартинов и днес е актуална. И ще живее в рисунките и стиховете му. За пример на младите творци в Града на поетите и в цяла България.

Йордан АТАНАСОВ