Опит върху непосредствените данни на съзнанието

Предговор

Ние неминуемо се изразяваме чрез думи и в повечето случаи мислим пространствено. Казано иначе, езикът ни принуждава да установяваме същите онези точни ясни и разграничения между нашите идеи, същата непрекъснатост, които съществуват и между материалните предмети. Това уподобяване е полезно в практическия живот и необходимо в повечето научни дисциплини. Бихме могли обаче да си зададем въпрос дали пък непреодолимите препятствия, издигнати от някои философски проблеми, не произтичат именно от факта, че упорито продължаваме да съпоставяме в пространството дори онези феномени, които не заемат пространство и дали, като се абстрахираме от грубите представи, около които се развиват спорове, понякога не привнасяме и по някой допълнителен елемент? След като погрешното изразяване на непространственото чрез пространственото и на качеството чрез количеството поставя противоречието в сърцевината на зададения въпрос, какво учудващо има, че откриваме същото това противоречие и в резултата, до който сме достигнали?

Измежду многото проблеми ние избрахме този, който е общ за метафизиката и за психологията — проблемът за свободата. Ще се опитаме да докажем, че всеки спор между представителите на детерминизма и техните опоненти предполага едно предварително смесване на времето и пространството, на последователното с едновременното, на качеството с количеството: веднъж: отхвърлим ли това сметне вероятно ще видим как ще отпаднат и отправените възражения срещу свободата, определенията, които й се дават, а в известен смисъл и самият въпрос за свободата. Това доказателство е тема на третата част от нашия труд, докато първите две глави, в които изследваме понятията за интензитет и продължителност, са написани, за да послужат като въведение към третата.