Реформацията

Библиотека “Компас” № 17

Ако Реформацията датира от XVI век, то необходимостта от реформи в Църквата започва да се чувства в християнския свят още от края на Ранното средновековие. Достатъчно е като доказателство да цитираме името на свети Бернар от Клерво, който в някои от своите творби, се опитва да положи основите на едно своеобразно обновление в църковните институции. Съборите в Констанца и Базел, които между другото си поставят за цел да реформират Църквата "в главата и членовете и", постигат твърде незадоволителни резултати, поради което в края на XV век мнозина християни, духовници и миряни усещат остра нужда от реформи, която във Франция например предизвиква бурни дебати в Генералните щати през 1484 година и в Духовното събрание през 1493 г. Поемайки риска да свика на 1 май 1512 г. Петия събор в Латеран (чиято работа завършва в същата година, в която Лутер формулира своите 95 тезиса), папа Юлий VI всъщност отговаря на едно широко разпространено очакване, което за жалост остава жестоко излъгано: Петият събор в Латеран издава серия от декрети, които се оказват под нивото на очакванията. Така папството пропуска шанса си да поеме в свои ръце инициативата за обновлението на Църквата.