Знаци, символи и митове

Библиотека “Компас” № 14

Според широко разпространените представи, символът като понятие стои някъде високо сред тържествените обители на боговете, където рядко идва да го навести някой пристрастен ценител на средновековното изкуство или на поезията на Маларме. В този факт се крие един особен вид заблуда. Защото без да си дава сметка, всеки човек ежедневно използва символи по начина, за който говори героят на Молиер г-н Журден, тъй като всяка дума е един символ. Както казва Аристотел, думата куче не хапе. Следователно не става въпрос за някакъв запазен или елитарен периметър, а за всекидневна практика, при която ролята на символа се изразява в изказването на която и да е идея по достъпен за всекиго начин.

Етимологически думата символ произлиза от гръцката sumballein, която означава "свързвам заедно". С думата sumballоп отначало се именува разпознавателният знак - предмет, разделен на две части, при допирането на които притежателите им се разпознават като братя и се възприемат като такива, макар и никога преди това да не са се виждали.