Красиви и прокълнати

Той я наблюдава в продължение на няколко минути. Нещо в него се развълнува, нещо, което не можеше да бъде обяснено с топлия дъх на следобеда или пък с жизнерадостното въздействие на червения цвят. Все по-осезателно чувстваше, че момичето е прекрасно – а после изведнъж разбра: всичко се дължеше на разстоянието помежду им. То не беше рядкото и ценно разстояние между душите, но все пак бе разстояние, измеримо дори в сухоземни метри. Между тях бяха есенният въздух, покривите и неясните гласове. И въпреки това, за необяснима частица от секундата, разположена странно във времето, емоцията му п? приличаше на преклонение, отколкото най-дълбоката целувка, която някога бе познал.