Българският случай | Култура, власт и интелигенция 1944-1989 г.

В годините на постсоциализма носим голяма част от стереотипите на близкото и по-далечното минало, ключови фигури от вчера стават повод за емоционални изразявания и конфронтационни оценки днес, стремим се към забравата на социализма (като притеснителна част от нашия живот), но преставаме да сме цялостни в момента, в който игнорираме част от себе си. Консенсусни сме в осъждането на злото от социализма, но потискаме или упрекваме споменаването и спомена за креативността и радостта. Стесняваме се да признаем известния комфорт на несвободата и така рискуваме да останем незрели за свободата. А успокоеният поглед назад във времето е възможност да се себеоценим по достойнство и да оползотворим енергията и потенциала си в личностна и национална перспектива.