Романът не е криминален, но съдържа загадка, която главната героиня Сайоко успява да разгадае и преосмисли след тревожен размисъл. Тази вълнуваща история повдига и завесата на ред тайни на нежния пол, каквито липсват в популярните дамски четива.

Героините в „Момичето от другия бряг“ са аутсайдерки – те трудно намират приятелки, а когато се сприятеляват, влагат повече чувства, които далеч надминават стандартните. Общо взето, те са безпомощни в отношенията си с другия пол.

Сайоко е 35-годишна домакиня, майка на 3-годишно момиченце, омъжена е и не е контактна, откакто се помни. Всекидневието ? е почти стандартно – домакинство, разходки с детето из околните градини. Съпругът ? е апатичен и не проявява към нея чувства, а свекърва ?, въпреки че живее отделно, непрекъснато я тормози и обижда. Дъщеричката ? Акари също като нея няма приятелки. Затова Сайоко решава да започне отново работа и да даде детето в детска градина, където да преодолее стеснителността си.

Така Сайоко среща бизнесдамата Аои Нарахаши, собственичка на туристическата фирма „Платинена планета“. Аои е нейна връстница, със сходна самотна съдба. Не е омъжена, няма и близък приятел, но е активна и с високо самочувствие. Работата, която Аои предлага на Сайоко, е чистене на къщите на хора, които в това време са на екскурзия в чужбина.

Паралелно с обучението на Сайоко, авторката вплита стара история от времето, когато Аои е гимназистка. Тогава тя е черната овца за съученичките си и родителите ? напускат големия град и се преместват в по-малък, за да я отърват от издевателствата им. Чрез този разказ авторката ни запознава с един от най-острите проблеми на съвременна Япония – този за насилието в училищата. На новото място Аои среща непукистката Нанако. В пресата излизат сензационни текстове, че момичетата имат любовна връзка. Авторката използва тази стара история, която амбицира Сайоко да научи какво точно се е случило. Сайоко напряга паметта си, спомня си и за реката, където на единия бряг е тя, а на другия са двете момичета.