Пиер и Люс

Вечнозелен роман от един от ярките европейски творци на ХХ век, спечелил Нобеловата награда за литература и Голямата награда за литература на Френската академия. За пръв път в превод на български и с предговор от проф. Симеон Хаджикосев.

Пиер е млад парижанин, който обича живота и не гори със свещения огън, който трябва да пламти във всеки горд защитник на родината. Той няма специално отношение към бушуващата в същото време жестока война и предпочита да живее с настоящия момент. Когато среща Люс в метрото, а след това и край брега на Сена, двамата се влюбват и решават да забравят войната и да живеят безгрижно сред трагедията, която е около тях. Войната им изглежда напълно несъвместима с нежните чувства, които изпълват душите им. Тя обаче не им прощава това...

Книгата е забележителна с брилянтния си стил и прекрасната история, която разказва, утвърждавайки любовта, мира и хуманността. Излиза в авторитетната поредица на „Персей“ „Световна класика“, получила награда „Златен лъв“ за издателски проект с най-голяма обществена значимост, и е част от серия, подкрепена от програма „Творческа Европа“ на ЕС. Изданието е в памет на 150-годишнината от рождението на Ромен Ролан.

В предговора си към книгата проф. Симеон Хаджикосев пише: „Ролан е особен феномен в културата - той е един от последните значителни европейски интелектуалци, в чиито думи и призиви са се вслушвали не само милиони обикновени хора, но и политиците, които, както е известно, държат юздите на властта. Неговият по-млад почитател, но и близък приятел Стефан Цвайг го нарича „говорещата съвест на Европа, която е и наша съвест“.

Ромен Ролан се превръща в „говорещата съвест на Европа“ в самия разгар на Първата световна война. Ролан искрено се надявал, че разумът ще надделее над варварството и силите на злото, вярвал е и в омиротворителните възможности на Обществото на народите. „В плен на войната великият народ трябва да отбранява не само границите си, но и своя разум“. Войната той възприема не като трагедия, а като „самоубийство“ на Европа.

Този кратък роман придобива неочаквана актуалност днес не само заради 150-годишнината от рождението на автора. Две от запаметяващите се събития от отминалата година бяха разстрелът на журналистите от вестничето „Шарли ебдо“ през януари и ислямистките атентати през ноември пак в Париж, при които (при двата атентата) загинаха около 150 души, а ранените комай никой не брои, а те са в пъти повече. Сред загиналите през миналата година сигурно са били и новите Пиер и Люс, които също като тях са искали само да бъдат живи, да се обичат и да мечтаят за бъдещето. Романът на Ромен Ролан, написан стегнато и развълнувано, е предупреждение, че силите на злото никога не спят и могат да бъдат обуздани само с усилията на мнозинството, ако то застане срещу насилието, безсмислената вражда и човекоубийството. В този смисъл посланието на големия хуманист Ромен Ролан продължава да бъде актуално и в наши дни, когато човечеството е изправено пред нови и не по-малко тревожни изпитания в сравнение с времето на нашите прадеди.“