Автобиографични бележки • Духовен дневник

Господи, благодаря Ти за всичко: за живота, за съдбата си, за моите родители, за моето семейство, за приятелите ми, за срещите, познанствата, щастието й нещастието, радостите и изпитанията. Как да обгърна всички Твои чудеса, всички Твои милости? Та те са неизброими. Повече от всичко обаче Ти благодаря за това, че си ми дал да обичам и да познавам ответната любов. Няма по-голяма радост и по-голямо блаженство. Още благодаря на Господа затова, че Той - при цялата моя леност и греховнрст - ми е дал да стигна до служението при олтара, тъй като няма друга съдба на тази земя, която да е по-блажена от тази. На всеки човек, при неговото раждане, Господ определя и срока на неговия живот - едни призовава в младенческата им възраст, други - в юношеството, а на трети дарява дълъг живот - според Неговия неиз-иоведим съвет. Всяка година, всяко завъртане на нашия живот сме длъжни да разглеждаме като път към земния предел, но заедно с това и да се заемаме с новите задачи, които в него се откриват. Не трябва да гледаме на оставащия ни живот като на „оставащото време от живота ниа, което някак трябва да бъде доживяно, а трябва да го доживеем достойно - в мир и покаяние.