Водните и водолюбиви растения са малка част от растителното разнообразие, но имат важна роля в структурата и функциите на водните екосистеми. Те осигуряват убежище и храна за водните животни и птици, променят качеството на водата и седимента, укрепват бреговете. Намирали са и намират широко приложение в човешкото общество. Някои се отглеждат за храна, други са добър фураж за животните, могат да се използват за производство на целулоза, за плетени изделия или като лечебни, декоративни и аква-риумни растения. От друга страна, при прекомерно развитие, някои водни растения създават сериозни проблеми в различни типове изкуствени водни тела - водоеми за питейна вода, транспортни и напоителни канали, басейни и канали обслужващи енергетиката и др. Сред тях са едни от най-агресивните и инвазивни видове в света, поради тяхната висока продуктивност и широка екологична пластичност.

Разнообразието на водните растения обаче намалява, в резултат главно на климатични промени, замърсяване на водите и пресушаване на влажните зони. Затова много от тях са редки и застрашени от изчезване и са включени в редица национални и международни природозащитни документи. От българската флора са изчезнали парнасиеволистната калдезия (Caldesia parnassifolia), блатната перушина (Hottonia palustris), блатната самодивска трева (Peucedanum palustre). Намаляването на разнообразието на водните растения застрашава разнообразието на животните обитаващи водна среда и допринася за настаняването и силното развитие на чужди за флората на страната видове.

Познанията за разнообразието, разпространението, биологията и екологията на водните и водолюбиви растения са необходими за изучаване и управление на влажните зони, за управление и контрол на инвазивните видове, за опазване на застрашените видове и за оценка на състоянието на повърхностните води. Неслучайно водните растения са един от ключовите елементи за оценка на качеството на водите в Рамковата директива за водите на Европейския съюз, която има за цел постигане на добро екологично състояние на реки, езера и язовири до 2015 г.

Надяваме се, че „Атлас на водни и водолюбиви растения в България“ ще допринесе за идентифицирането на видовете, които се срещат в потоци, реки, канали, езера и други водоеми, ще засили интереса към тях и загрижеността за влажните зони и ще бъде полезен на изследователи, студенти, ботаници, природолюбители и експерти, свързани с природозащитата и биологичния мониторинг на повърхностни води.

Авторите