Лъжливите реформи в България

От написаните 450 страници спомени за своя живот реших да публикувам тази част, която обхваща най-драматичния за мен период от 1963 до 1998 година. Тогава упрлавляващите обявиха че провеждат стопанска реформа. Аз използвах всички полуоткрехнати вратички на “тоталитарната система”, за да доказвам, че истински реформи няма, поради което “плановата социалистическа икономика” ще стигне до катастрофа и крах. И за да не загине “социализма”, в който тогава вярвах, безброй пъти разработвах и предлагах проекти за превръщане на държавните предприятия в самоиздържащи, самоуправляващи се и конкуриращи се стопански единици - стокопроизводители. В които трудовите колективи, като “владелци” на обществените производствени фондове, сами съставят своите планове и се договарят помежду си за количеството, качеството и цените на продаваните и купуваните стоки. Моите идеи и проекти бяха заклеймявани като “ревизионистични”, “отричащи планирането” и водещи до “пазарен социализъм”. Бях сам срещу Системата. Но вероятно не толкова опасен, че да бъда унищожен. Сблъсъците и конфликтите през целия 25 годишен период на лъжливи “стопански реформи” не веднаж ме довеждаха до пълно изтощение и тежки, продължителни заболявания. Оцеляването ми приемам като чудо или случайност. Убеден съм, че опитът от тези реформи при “социализма” е актуален и след 1989 г. Когато започна безкрайният преход към частно пазарно стопанство, подложено на все така лъжливи и противоречиви “реформи”. Полза от които изглежда имаха само управляващите и техните приближени.