Ще се целунем през декември • Разкази

Това, което си припомням за себе си, ме изненадва. Гласът, който ми говори, идва от други пространства. Нищо няма да приема от думите на този глас. Защото е все пак лесно да приемеш битието като нищо и да се откажеш. Но оттук пък следва, че нищото може да има своята битийност... Човек трябва да бъде предпазлив -мисля - рано е да се взимат решения, и то окончателни. Човек не трябва да се отказва, не трябва да приема щастието на отказа, на пълния отказ, който ни глътва целите в тъмната си и топла утроба, човек не трябва да върви вечно по юношеските си пътища и очарован, превърнат в камък, той трябва до сетния си дъх да пази на устните си тази дума: „любов”.