Старобългарското изкуство XI-XIII век

Книгата е продължение на „Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство“. Разглежда се архитектурата, живописта (стенописи и иконопис), златарството и скулптурата по времето, когато България е под византийска власт; обществено-историческите условия за развоя на българското изкуство през Второто българско царство, архитектурата (градоустройство и военна архитектура; църкви и манастири); живописта (Търновската школа; Боянската църква). Идеята на автора е била книгата да обхване всички дялове на нашето изкуство до падането на българския народ под османска власт; да бъдат включени архитектурата с архитектурната украса, стенописта и миниатюрата, златарството и керамиката. Но проф. Мавродинов не успява да я довърши. Последните му думи след първия пристъп на болестта са: „Златарски не написа историята на XIV в., Мутафчиев не завърши XIV в. и аз XIV в. няма да завърша.“ Книгата е ценен справочник, съдържа множество илюстрации на образци на старобългарското изкуство, както и архитектурни планове на църквите, които са изследвани.

Никола Мавродинов (1904–1958) е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура. Завършва история и археология в Лиеж (Белгия), 1928. Асистент в Народния музей в София (1931–1934), където е и уредник (1934–1944). Директор на Археологическия музей при БАН (1944–1949). Професор по история на изкtуствата (1954–1958) и член-кореспондент на БАН (от 1946 г.). Действителен член на Българския археологически институт (от 1939 г.). Автор на многобройни съчинения.