Дневник на ученика

ЗЛАТНИЯТ ВРЪХ

Приемам годината днес за сговорна,

за пример е нашата обша гощавка

и с брат ми под власт сме на кръвното родство.

Един е домът ни за гледка просторна,

на моята плош е градежът съставка

и може би тук придобивам господство.

Ловец съм и песът подгонва сърната,

кому да помагам чрез лична намеса,

когато е жертвата с правда разумна?

Нима с добрината изчезва злината,

при новия дом съм все още с отвеса,

не идва наум мъдростта сладкодумна.

Все аз съм подвластен, все аз съм владетел,

проплаквам невинен и плача греховен,

без смърт съм и грешка за мъки ме ражда.

На всякакъв спор съм единствен свидетел,

все нямам за прошката Господ върховен,

до просяка падам от глад и от жажда.

Единствен съм аз за съзнателна стъпка,

потайно животът е в ядка първична,

с душата и с тялото аз съм в два свята.

От слънцето дар е пожизнена тръпка

и както се вижда след нива пшенична,

Човекът е златният връх на Земята.