Български народни песни събрани от братя Миладинови

Тази книга излиза преди 155 години в главния град на тогавашна Хърватин и мигом става важно културно събитие. Защо повече от век и половина тя продължава да ни вълнува? Разтваряйки я, потъваме в образния свят на нашите предшественици, в мироусещането на нашия народ към средата на XIX в., за който имаме толкова малко достоверни извори. Пред нас е огромен сборник от 660 народни песни, с допълнително описание на обичаи, гатанки, пословици, дори с българо-хърватски речник на някои по-трудно разбираеми думи. Но не само количеството има значение. Още по-важни са същностните качества на изданието, отдавна отбелязани от родната фол-клористика: богатството и разнообразието на материалите по групи и жанрове, широката застъпеност на народния епос, впечатляващият географски обхват - от Струга и Костур на югозапад до Панагюрище в центъра на тогавашните български земи, точността на записването, извършено и предадено от местни интелектуалци, без посредничеството на чужденци.

Събирането на внушителното богатство е възможно заради къртовската десетилетна работа и завидните интелектуални способности на съставителите - братята Димитър и Константин Миладинови. Родени са в Струга в скромно семейство, разликата във възрастта помежду им е огромна - 20 години. По-малкият, Константин, дори се ражда след смъртта на бащата. Така се стичат отношенията в семейството, че най-големият брат поема духовното попечителство над най-малкия, изпълнявайки ролята на семеен настойник.

Ученолюбивият Димитър се издига далече над своята среда, завършвайки елитната гръцка гимназия „Зосимея“ в Янина (1836), след което в продължение на десетилетия поема учителските катедри в Охрид, Струга, Кукуш и други македонски градове. Осигурява още по-добри условия за любимия брат Константин, когото изпраща в още по-престижни места - в университетите в Атина (1849-1852) и Москва (1857-1860).

Двамата братя са ярки личности от нашия XIX век, като заедно с други интелектуалци възрожденци полагат основите на съвременната българска нация, но всеки от тях има и специфичен принос. Както още навремето отбелязва акад. Михаил Арнаудов, централната фигура е по-възрастният Димитър: той въвежда новобългарското образование в Македония в средата на XIX век, възпитава елита на македонските синове като напредничави европейци и добри българи, дава личен тласък на църковно-националното движение в Охридската и Полянинската (Дойранско-Кукушката) епархия. С други думи, той е сред първите, които задават хоризонта на превръщането на традиционното общество на османския рум миллет в модерна българска общност. От друга страна, по-младият Константин се проявява като обещаващ поет и има решаващи заслуги за появата на бял свят на общия научен труд и за неговия краен успех.

• Фототипно издание