Ракията на българина

Макар че темата “Ракията на българина” е осветлена на незвучащия сериозно Първоаприлски научен пленум, изнесените доклади звучат сериозно и съдържат несъмнена евристична продуктивност. В различни дискурси те разглеждат битуването на ракията в живота и културата на нашенеца.

Съставителите на сборника е постараха да обединят тематично различните интерпретации. И все пак, за да съхрани закачливият и хумористичен дух, който витаеше по време на Първоаприл- ския научен пленум, всеки доклад е съпроводен с подходящ виц, а всяка глава започва със символично изпразваща се бутилка с най- българското питие.

Приятно четене и .... наздраве!

------------------------------------

Във всяко село има една институция, по-непреходна от църквата, кметството, пощата и даже от здравната служба. Със своята универсалност тя често иззема функциите им, давайки на разколебаните вяра, на разочарованите справедливост, на унилите просветление, а на болните - целебен мехлем за изтерзаните души. Да, това е селският казан за ракия, а там самодържецът е един - казанджията. Той е важен за селото поне колкото фурнаджията, дори и повече, щото всяка булка може да замеси и да опече хляб за домочадието, ама не всеки мъж може да свари еликсир, с който да не се срами гости да посрещне, сватба да вдигне, кръщене да полее или там каквото дойде.

Със стария майстор Тодор Донев от село Бъзовец сядаме на дълга приказка и още в началото влизаме в темата, т. е. темата влиза в чашките, точейки се бавно и мазно като зехтин. Пишещият тези редове скоро сам се увери, че точно тъй се разлива ракийката и в гърлото - меко, с овладяна сила и с недвусмислена покана за още една.