Поезия

Хосе Емилио Пачеко е вече, заедно със Сестра Хуана Инес де ла Крус, Рамон Лопес Веларде, Хавиер Виляурутия, Хосе Горостиса, Октавио Пас и Хайме Сабинес, един незаобиколим поет в толкова богата литературна традиция като мексиканската... Поетическото творчество на Пачеко съставя единна стихосбирка-хроника, в която изследването на човека и словото му изразява, с бистрота и без високопарност или поучителност, господството на оварваряването, предрешено Като Теологи^ли Прогрес, или на една нова религия, наричана Икономика, и здрачаването на всичките идоли, идеологически или етнически, с обагрен от фин \хумор песимизъм и, по думите на Уго X. Верани, „непочтителна демитифицираща ирония". Разговор с краткотрайността, която удължава, без отстъпки към херметизма или сакрализацията на субективността, духа на изразното експериментиране на авангардизма, помирявайки всички вербални действия, според Майкъл Дж. Дудороф, за да „неутрализира границите между опита в литературата и всеки друг вид опитност".

Разновидността на строфи и на състояния на душата [...], необичайната архитектура на стихосбирките и многообразието на американския и европейския опит, с използването на драматичния монолог и изобретяването на апокрифни поети, лексикалната прецизност и богатството на регистри (сентенциозния и разговорен тон, сговарящ и ироничен), са носител на едно постоян-но задълбочаване в непознати поетически, състояния, но винаги верен на свойствени нему глас и визия за Писането к! за света, с един тон, ни казва Агнес М. Гульон, „смесица от чудноватост и j фаталност, от мъдрост и невинност".

Ернан Санчес Мартинес де Пинидьос