Внезапни строфи

Людмила Исаева е родена прел 1926 г. в гр. Провадия. Завършила е гимназия в гр. Шумен, а по-късно - Педагогически институт в същия град. От 1949 г. до 1955 г. е била сътрудник към Рашо София. От 1964 г. до края на 199(1 г. е работила като редактор в отдел „Поезия“ на издателство „Български писател“.

Поетесата дебютира със свои стихове във в. „Звънче“ през 1936 г. По-късно тя публикува редица стихотворения и журналистически материали в списанията „Пламък“, „Септември“, „Съвременник“, „Читалище“ и „Жената днес“, както и в много столични и извънстолични вестници. Автор е на поетичните книги: „Сърцето говори“ (1957), „Лнрнчна биография“ (1963), „Истина“ (1967), „Не позволявайте света да остарява“ (1970), „Сърцевина“ (1975), „Изповед“ (1976), „Стихотворения“ (1978), „Съдба“ (1979), „Писма от бялата къща“ (1984, 1987 г.), „Чувства“ (1986) и „Сбогом на слънцето“ (1991, излязла посмъртно). За стихосбирката си „Писма от бялата къща“ Л. Исаева е носител на годишната награда на СБП за 1984 г.

Стихотворенията на Людмила Исаева са нреведснн на английски, гръцки, немски, френски, руски, арабски, полски, румънски, сърбохърватски, турски и унгарски езици.