Белият терор

Изследването проследява конструкцията на първия поръчков политически процес при Тодор Живков, след като през 1954 г. той е определен за първи секретар на ЦК на БКП. Процесът има за цел да се даде възмездие на офицери от бившата 3-та секретна секция на Министерството на войната, действала през 20-те години на ХХ век. Механизмът на подготовка на съдебната разправа, разпоредена със специално секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП, започва още при Вълко Червенков през 1953 г. чрез заобикаляне на изтеклата давност и приетите амнистии. Разкрити са методите, които Държавна сигурност използва при провеждането на поръчковото следствие, където едни фигури отговарят за сметка на други с оглед на интересите на политическото „правосъдие” и конюнктурата.

Т. нар. бял терор е едно от тъмните петна в новата история на България, останали в рамките на пропагандния партиен прочит след 9 септември 1944 г. Превратът от 9 юни 1923 г., организирането на Септемврийското въстание, смъртта на Александър Стамболийски на 14 юни 1923 г. и на Гео Милев, Йосиф Хербст и др. след атентата от 16 април 1925 г. в църквата „Света Неделя”, осъществен от Военната секция на БКП, се нуждаят от изводи, базирани на фактите и действалите в Царство България закони. Тези събития са обект на детайлен анализ в настоящата книга.