Остров Персин - в търсене на българския дух

Дойде и моят ред. Застанах пред старшината, който правеше прегледа на багажа, и отчаяно загледах как захвърчаха към водата моите книги и съкровени писания... Опитах се да подхвана разговор, за да отвлека някак вниманието му от голямата тетрадка в подвързия, която стисках като скъпоценност, но той я издърпа от ръцете ми и запита строго:

- Това пък какво е?

Но преди да отговоря, лейтенантът се намеси:

- Загубен даскал! Тръгнал да търси българския дух по затворите.

- А, така ли? - рече старшината и с един замах хвърли тетрадката във водата. - Хайде, заминавай! На острова отсреща ще видиш какво представлява българският Дух-

Случайност, съвпадение или съдба, не мога да кажа, но старшината излезе много прозорлив. Там, на острова, в продължение на повече от три години аз видях доста много неща и опознах донякъде какво представлява Човекът, същият този човек, за когото бях рискувал не само свободата, но и живота си. Видях го в неговия истински образ, в неговия естествен, неподправен вид, разсъблечен умствено и нравствено; гол, така както майка го е родила. Живях с него в примитивна обстановка, работих заедно с него в условия, при които човек би завидял дори на някогашните египетски роби. Страдах заедно с него, споделях мъки и неволи и същевременно внимателно следях и наблюдавах какво представлява този човек при обстановка, когато е освободен от всякакви морални задръжки на обществото...

Откъс от книгата