За премълчаното в историята на ВМРО

Милан Апостолов Матов е роден през 1875 г. в Струга. През 1896 г. става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и основател на първия Младежки революционен кръжок в Битолската българска гимназия.

През 1900-1901 г. е въдворен в затвора в Битоля.

Член е на градското ръководство на Вътрешната организация в Струга от 1900 г. до 1903 г. и един от организаторите на Илинденско-Преображенското въстание в Стружко. Председател е на един от най-мощните окръжни Комитети на ВМОРО в Македония - Битолския, в продължение на 5 години (1907-1911), битолски окръжен войвода и е сред ръководителите на Българо-албанското въстание срещу сръбската власт през септември 1913 г. в Западна Македония, областен управител на Крушово по време на Първата световна война.

След 1919 г. се установява в София.

Става член, а по-късно е в ръководството на „Илинден“, създадената през 1921 г. взаимоспомагателна организация на бившите македоно-одрински дейци.

Член е на Македонския научен институт.

През 1928 г. участва в Помирителната комисия, която се опитва да спре разцеплението между дейците за освобождение на Македония.

Умира в София на 21 май 1962 г.

Брат е на идеолога на ВМОРО Христо Матов.

Настоящото второ издание на неговите спомени, както и първото, е направено по оригинала, без намеса в авторовия текст. Спомените обхващат времето от края на XIX в. до 20-те години на XX в. и са изцяло посветени на борбата на българите за освобождение на Македония.

Те са изключително интересни и увлекателни, пребогати са на събития, лица, характери, взаимоотношения, местности и обичаи. Написани са живо, с бликащи емоции, с чудесно чувство за хумор.