Тайните игри 1914 – 1945

В играта с „кодираното шпионско съобщение“ според А. Дълес има две страни: едната е способността да засечеш и запишеш съобщение на противниковата служба, а другата е възможността да го декодираш. Не е особена професионална трудност, твърди Дълес, да „прехванеш“ противникова радиограма – това може да се извърши от всеки, който разполага с подходящо оборудване. По-трудно, а често и невъзможно, е да го дешифрираш. Ако твоите служби разкрият кодовете, с които противникът записва своите съобщения, те не са трудни за дешифриране. Но противниковите служби използват сложни ключове и кодове за шифроване и дешифриране, което налага на техните противници да провеждат специални шпионски операции за разкриването на използваните ключове и шифри. Някои от тези операции, протекли през първата половина на ХХ век превърнах в сърцевина на тези очерци, които биха могли да се разглеждат и като продължение на други две мои книги – „История на разузнаването“ (2002) и „Легендарни шпиони на ХХ век“ (2009).