Над

Първата ми среща с този поет се състоя през далечната 1996-а, когато „Свободно поетическо общество“ издаде книгата му „Живея в себе си предимно“. Няколкото кратки неща на последните й страници ме подведоха да си кажа: „Този кюстендилец май е излязъл извън себе си и е започнал да съчинява „би-ньовизми“, следвайки автора на „Си искам живота“. Едно десетилетие по-късно, когато Методи методично взе да зарежда ИК „Стигмати“ с новите си творби, аз вече си казах: „Този кюстендилски уникат е изнамерил нов поетически вид - „джоневизми“!“. Не само аз не открих подходящ литературен термин, Екатерина Йосифова също се колебаеше, следговаряйки книгата „Третият закон на Нютон“, издадена от ИК „Огледало“: „Стотината... стихотворения? реплики? етюди? - все едно кой как ще ги определи, те се реят из и над задръстените пространства, продухвайки ги с подсвиркване, с дъх топъл и жизнен...“. Присъединявам се без никакво колебание към тези кюстендилско-емпатични редове, като добавям, че в новата си книга „Над“ неподражаемо талантливият поет е дал достатъчно знаци, че се самосъзнава и без посредничеството на критиката. Но... защо пък и тя да не се намеси?

Иван Цанев