Том I • Досиетата на Боб: Архиви на злото

Както Кори Доктороу, Чарлс Строс също има развита иронична чувствителност на поколението Х, в неговия случай - благодарение на времето, прекарано в едновременно изумителния и досаден свят на информационните технологии. В "Архивите на злото" геният Строс се е посветил изцяло както на бюрократичните щуротии на Пералнята, така и на "героичната" й мисия. При това безумно работно време и безполезни срещи, на които Хауърд е принуден да се разправя, си е цяло чудо, че светът накрая все пак бива спасен. /Пол ди Филипо/

По-голямата част от действието е пълна лудост, но Строс успява да го заземи в достоверност и посредством мигновените реакции на героя си и към налудничавата офис политика, и към свръхестествения хаос. /Сан Франциско Кроникъл/

Ако това явление продължи, "стросовски" ще стане прилагателно в научнофантастичния речник... Чарлс Строс пише с въображение и се наслаждава да повдига камъните, за да покаже какво пълзи отдолу... Хитроумният резултат неизменно води до усмивка. /Канзас Сити Стар/